КАК  ГАРВАНЪТ  ОТКРАДНА  СЛЪНЦЕТО

Вашингтон е разположен в границите на единствения федерален окръг Колумбия, наброява повече от половин милион жители. Крайградската зона от сателитни градчета, заемащи територия и от двата щата Мериленд и Вирджиния, имат над 4 милиона население.

Националният музей на американските индианци

Пътят не винаги е това, което очакваме. Подобно чувство те завладява, когато чакаш дълго на софийското летище да се вдигне мъглата. Най-после излиташ с надеждата, зимата да не те хване в капана си в Лондон на “Хийтроу”. Границите между страните, независимо от мерките за сигурност, стават все по размити. Пътуването сближава хората. В движението човек усеща, че животът има смисъл. Всяко място, до което стигаш, разпознаваш и себе си..

Момичето от Женева, което учи в Американски колеж у нас, не е научило още българския език, но от разговорите знае най-важната дума ”Ужас!”. Макар и с едно денонощие закъснение, пристигаш до целта на твоята дестинация - Вашингтон.

Дали заради глобалното затопляне или от благоприятната прогноза на времето, международното летище “Дълaс” те посреща с ведро и чисто небе, ярко слънце и усмихнати хора, които най-често казват:”Amazing!” “Удивително!”, ”Фантастично!”.

Вашингтон е открит, световен град. Говори се, че това е град, в който може да се живее добре. Не е забързан, а спокоен, дори малко монотонен в своя ритъм на живот. Наоколо, както и в целия град има много красиви паркове с дъбове, ели и кипариси и навсякъде притичват катерички, а понякога може да видиш и елен. Дано не се случи транспортен инцидент с бягащия елен. Тогава се вдига голяма олелия и строго се прилага закона за движението по пътищата!

Широките и дълги булеварди “Масачузет” , “Висконсин” са главните артерии на Вашингтон и поемат трафика на движещите се коли във всички посоки. Тук всеки се движи, пътува на някъде. Което си има своето особено очарование.

 Сърцето на града е “Джорджтаун”. Като че ли е истински музей на архитектурни творения в ретро стил. Къщите са ниски –два или най- много и мансарден етаж, оригинални фасади с малки прозорци и много цветя. Всяка една сама за себе си е уникална. Има аромат в “Джорджтаун” и нещо много живописно. Може би това впечатление идва от малките бутици, чайните, уютните заведения. Или по-скоро се дължи на усещането, че в тази стара част на града времето е спряло и е неподвластно на световния вихър.

Основан през 1791г. Вашингтон веднага започва активно строителство по градоустройствен план и визия, направен от французина Пиер Чарлс Л‘Ефант.  Градът е построен в бароков стил с монументални сгради и огромни авенюта. От едно провинциално селище, крайъгълен камък между Севера и Юга, той се превръща през последното столетие в космополитен, административен център. В него се намират най-важните държавни и световни учреждения, банки и институции.

Казват, че това е съвременният Рим, който решава световните съдбини и от тук тръгват новините за света. Както и да е, Вашингтон се развива доста бързо, за да поеме този административен товар върху себе си. И затова може би, столицата е здраво свързана с нейните градове сателити- Вирджиния, Мериленд, където са съсредоточени- индустрията, новите технологии, търговските организации, образователните и културни центрове.

Джордж Вашингтон . Първият американски президент /1792-1824/ е дал не

само името си на столицата на САЩ, но също така е избрал мястото край река Потомак. Името е индианско. Едно от неговите значения е “река на белите лебеди”. Някога индианците сигурно са виждали по реката тези красиви птици. Но днес е останало валидно другото значение на името “място за търговия”. Макар че с времето и това се е променило.Сега река Потомак  е повече зона за отдих и развлечения. До самия бряг на Потомак, близо до Александрия е имението „Маунт Върнън”. Там е роден и израснал Джордж Вашингтон, а днес е един от най-посещаваните музей.

Когато тръгнеш от Белия дом, където е резиденцията на президента към  Капитолия - сградата на Американския конгрес преминаваш през внушителното пространство, наречено „ Национален мол ” - бяло през зимата и много зелено през лятото , а около него ще видиш най-големият музеен комплекс в света “Смитсониън”.   По цялото протежение на булевардите ”Независимост” и “Конституция”, са наредени със свободен достъп за посетители, един до друг националните музеи на САЩ- на авиацията и космонавтиката, на изкуствата, на пощата, на шпионажа, на природата и много други. Сред тях различаваш  различния силует на сграда като пясъчен мел, бледожълт, сраснал се със земята и подпрян от слънцето. Това е най-новият -Националният музей на американските индианци, открит през 2004г.

Индианският свят  ни е познат от романите на Карл Май – „Винету“ и „Последният Мохикан“, от бойните танци на апахите или от войнствения дух на племето шаейн. Филмите ни показаха и болезнени мотиви от действителността-депресията, безпътицата, алкохолизма, откъсване в резерватите и загуба на собствената идентичност при среща с другите култури и начин на живот. Според някой- най- новият индианец е забогатял от казината, които са построени на племенната земя.

Никъде не срещнах такъв човек. Говори се, че днешните индианци работят много

и живеят скромно.Тъкмо тази празнина в дълбоката, земна, описателна, самобитна култура на индианските племена и съвременния светоглед на техните общности е запълнена с удивителната по своето съдържание музейна експозиция.Това не е просто музей, а гигантски кладенец, от който може непрекъснато да черпиш духовно знание. Всеки етаж е приютил стотици шедьоври, уникати от дърво, камък, керамика, метал, маски, пера и костюми, допълващи се с най-съвременните възможности на мултимедията , аудио визията и интерактивните способи за въздействие.

Музеят е създаден с указ на Конгреса през 1989 г. Но експозицията му е наследила цялото богатство на бившия музей и фондацията Хей, основана от богатия  нюйоркчанин Джордж Густав Хей, живял през 1874-1957г. Тук са събрани над 800 000 предмета и артефакта, 90 000 фотографии, огромен изследователски материал, който може да се ползва за изучаване на традицията - език, митове, легенди, фолклор, история, религиозни представи. Както навремето, така и сега най-интересни си остават разказвачите на истории - едно умение, което индианците го смятат за свещено и изпълнявано в древността главно от шаманите. В специални зали, потомците на индианските общности (над 300 племена и етнически групи, говорещи около 200 езика и диалекти) разказват за Великия дух на природата, за древните обичаи, за драмата на човешките съдби, сътворяват образи, вдъхват им живот и ги правят част от реалния свят.

Където и да се намираш  в този музей, се чувстваш сякаш си пренесен назад през вековете в друг свят, докосваш се до една удивителна космология за слънцето, луната, небето и реда във Вселената. Движиш се около слънчевия календар на атцеките с два кръга и нарисувани животни, в които дните отброяват ритуалния цикъл на живота, връзката с Майката земя, с даровете на природата. Всеки етаж разкрива философията и разбиранията на индианците за света, където снежинките, листата, хората, растенията, дъждовните капки, звездите, микроскопичните неща- всички заедно образуват общността. Един глас и сменящи се картини от видео екрана, разказват за малкото момче, което е вървяло във всички посоки по пътя на Слънцето, за да открие най- различни обикновени неща от живота и така  да опознае света. Освен познанието за традиционната култура , музеят представя и съвременния индиански живот. Фотографиите и филмите разказват за днешните индианци, които оцеляват и продължават тяхната “принадлежност”към дадена племенна култура. Дори можеш  да опиташ автентични индиански ястия, по стари рецепти или да си вземеш сувенир за спомен.

В центъра на музея има огромна  кръгла сцена, на която всяка група или изпълнител може свободно да пее или свири. Като погледнеш нагоре, виждаш небето, слънцето, а през нощта- звездите и луната. На първия етаж се намира истинската театрална зала, където се възобновяват древните ритуали, танци и музика.Театърът възражда културата на индианците,  тяхната самобитност-танца на свещения клоун на сиуксите, благодарствените церемонии на навахо, танца на слънцето на ирокезите и още толкова забравени свещени традиции..Как да оцелее една идентичност ако не се познава магията на индианските култури и общества- една тенденция, която е доста силна напоследък  в литературата, киното и телевизията.

Легендите са тези, които създават усещането, че си поставен в скута на този друг древен свят и като дете се радваш на приказките. Например:”Как гарванът открадна слънцето?”-“ Преди много, много години до устието на голямата река живееше един стар вожд и неговата единствена дъщеря. Говореше се, че старецът е пазел Слънцето, скрито в една кутия. Гарванът винаги е искал и се е опитвал да открадне Слънцето, но не е успявал. Веднъж забелязал, че дъщерята всеки ден ходи до кладенеца за вода. Тогава той се преобразил в игла от бор и паднал във ведрото.Момичето изпило водата и забременяло.Родил се внук на стария вожд.С годините Гарванът-внук станал любимец на стареца и го молел да си поиграе с кутията.Но той все отказвал. Веднъж не издържал на молбите му и се съгласил. Гарванът-внук взел кутията, счупил я на много парчета, взел Слънцето в човката си и излетял в небесата. Оставил Слънцето на Небето, за да свети и топли хората.”

Най-често се споменава  легендата за Белия бизон, разказваща за глада на сиуксите, които тръгнали да търсят стадо бизони. По пътя си срещнали една девойка, която не ходела, а сякаш “плувала” във въздуха.Тя е донесла при тяхното племе “свещената лула” и ги е научила да се молят:”Вие сте от Майката земя и всичко, което правите е толкова Велико, колкото и това, което правят воините.”После направила четири кълбета и изчезнала, превърнала се в бял бизон..

Дали съвременните хора вярват в легендите? През 1994 г. се е родил бял бизон, който американците нарекли”Miracle”-“Чудо”. Може би са искали да съживят древното индианско поверие. Но е неоспорим фактът, че опашката от чакащи хора да влязат в Националния музей на американските индианци, е наистина дълга 😊!

Нели Цонева

Публикувано във вестник Новинар, 20.02 2007г.