Асен Василиев: „Не съм живял живота си напразно“

От останала мисъл на Асен Василиев в бележките му, уловена от поета Борис Христов книгата получи своето заглавие „Живот от сенки и сияния“– един навременен и полезен книжен дар в обезпаметеното ни битие. Как иначе да бъдем сигурни, че миналото наистина е било, когато неговите следи се губят или унищожават умишлено или безхаберно. Миналото е мястото, откъдето идваме. Когато търсих в село Буково, близо до Гоце Делчев, църквата „Света Петка“ , строена през 1598 г, която беше заснета от Асен Василиев през 1977 г. за филма „Старобългарско и възрожденско изкуство по долините на Струма и Места“ (съхранен във фонда на БНТ), нито един от местните хора, живеещи в новите си спретнати къщи не знаеше нищо за нея. Средновековната църква беше потънала в забрава. В човешкия живот, за да разбереш смисъла на нещата трябва да имаш история и духовност. Иначе в света сме чужденци, говорещи език, който другите не разбират. В този миг си спомних думите на Асен Василиев:„Не ми погребвайте сърцето, нека остане на слънце, на светлина“, като обезсилен вопъл за онези ценности, които вече не могат да бъдат материализирани и след време изчезват мълчаливо, погълнати в бездните на паметта. Повече….

Да откриеш Япония

Гледах нощните снимки на Краси от Токийския залив и си мислех, че неговата мечта да посети Япония, тази островна земя с древна култура и живот, изпъстрен с церемонии, ритуали и традиции,най-после се сбъдна. Това приключение изглежда доста се различаваше от другите негови пътешествия през годините –Малта, Шри Ланка, Тайван, Исландия, Мексико. Чудно ми беше какво ново е усетил в тази непозната дестинация? Силуетите на небостъргачите, рекламните светлини, не са ли такива, каквито са и в другите мегаполиси по света? Повече…

БОЖЕ, ТОВА СЪМ И АЗ!

Към Мария Пеева изпитвам безкрайно доверие и възхищение, опознавайки я отблизо благодарение на нейната поезия. Няма нужда да го казвам, но като че ли най-краткият път за пълноценното общуване между нас се получи при всяко прочитане на взетите наслука стихове, с които навлизаш в душата на другия и заедно усещате и най-страшните си сънища, своите предчувствия и лутания в един свят, осъден да остане невидим, затворен зад дълбоките ями на самотата. От нуждата за споделеност в точен миг като някаква жизнена клетка, послание може би, отправено само към мен, ме завладя кристалната чистота и простота на думите ѝ „този свят съвсем не е по мярка щом поет във тях се ражда“.. Повече..

Човекът, който рисува със светлината

Да, филмовата камера не е перфектна като дигиталната, процесът е по-бавен, но те кара да мислиш над всеки кадър как да уловиш светлината, как да направиш композицията и да запечаташ решителния момент. При филмовата фотография всичко е малко магия. Има обаче някаква тайнственост в импулса на мига, като че ли се постига една близост с обекта и ти самият се идентифицираш с него. Казано накратко: усещането за интимност е много по-силно в резултат на една перкусия... Филмовата камера като че ли е необходимост на сърцето, докато дигиталната е само на окото....Повече...

Даниела Кънева: „Изтокът е началото на света“

Разказът ѝ трудно следва определена хронология. Сякаш е накъсан от хилядите метри филмова лента, от безсънните часове, които е прекарала в монтажната апаратна на телевизията, за да надникне в истините, закодирани в съвременния живот. Гледам винаги с интерес репортажите и филмите на Даниела, която години наред прекосява неуморно границите, среща се със световни личности, за да разкрие и да ни съобщи първа от дадено място за дадено събитие. Повече...

Никола Георгиев: Накъде вървиш, „народе възродени“?!

За Никола Георгиев не е прекалено да се каже, че всичко, което изрича, е истина. Дължи се на опита, наблюденията и познанията му. Но най-вече на бляскавия му пъргав ум, който пробягва по хилядолетията, „хваща“ убедителни аргументи, за да хвърли светлина по въпроси от основно значение.  Повече...

Елица Панайотова: София в мечтите на архитекта

Kак вижда София една млада жена, архитект, пропътувала солидна част от света и живяла извън България достатъчно дълго време, за да промени изискванията си към средата.

Облечена стилно в снежнобяла рокля, арх. Елица Панайотова те обгръща с ясния си поглед и заразяваща енергия.

„Не мога да стоя на едно място“ – изведнъж казва тя, докато разговаряме в нейното архитектурно бюро „Скица“ в Манастирски ливади. Зад стъклената стена на офиса ѝ се вижда силуетът на Витоша в цялата си прелест. Повече...

Йоздемир Индже: Пиша с живота си

„Питате ме кой съм? Аз съм средиземноморски юрук по произход, тюркменски юрук съм. Затова османлиите не са ми много любими, по-близки са ми византийците. Един от основателите съм и от първите програмни директори на Турската национална телевизия... Живея почти като монах. Но пиша живота си.“  Повече...

IN MEMORIUM: Едно непубликувано интервю с Тодор Колев

Седяхме отвън на една маса в „Японския хотел“, без факсове, без телефони. Тодор Колев ми отговаряше сериозно и изчерпателно на всеки въпрос. Докато бъбрехме, любезно ме попита имам ли скайп, за да прегледа готовия текст. За съжаление, нашите усилия бяха напразни. Списанието не отпечата следващия си брой. Интервюто „Тодор Колев в Канада” остана непубликувано...

На 15 февруари 2013 г. знаменитият актьор ни напусна! Тъжно е, че такава светла личност си отиде от нас. Вместо IN MEMORIAM искам да предложа на читателите част от автентичния запис на интервюто ми с Тодор Колев. Повече...

ЙОАНА ТОМОВА: За „а" и „б"на букварите 

Мисията ѝ е да бъде издател. Пътят ѝ е предопределен от силното ѝ влечение към книгите. Разбирам, че за нея писането на ранни стихове не е било опит за самоутвърждаване. По-скоро е искала да чуе вътрешния си глас, да усети алгоритъма на римите. Духът на текста е съвършено конкретна материя, вибрираща с формулите на любимата ѝ математика. Повече...

Майа Богданова: Мислят с очите и ръцете си

Разговаряме с проф. Майа Богданова в Етнографския музей, където студентите  от I, II и III курс,  специалност „Мода” в Националната художествена академия са създали една уникална изложба със собствени модели, рисунки и аксесоари. Темата: „Промяна на гледната точка” събужда любопитството ми към индивидуално представените студентски работи.

В малката зала е експонирана бяла ефирна колекция, която  оживява  пространството с красота и изящество. Търсейки нова изразност, младите  дизайнери са премахнали ограниченията , трансформирали са модния силует, за да сътворят арт-обекти, лансирани в нова среда. Повече...

Владимир Ангелов: Балетът е най-хуманното интернационално послание

Българинът Владимир Ангелов (слава Богу, че е българин!) e наистина изключително талантлив хореограф, който повече от десет години живее и работи в Съединените щати (за голямо съжаление на всички българи!). Целия си живот той посвещава на модерния балет.  Повече...

Ив Сен Лоран: “Аз рисувам върху жените"

„Може би от сантимент, или от твърде голямо пристрастие към изкуството, за мен името Ив Сен Лоран живееше в пространството като дух, който създава един нов свят, като едно сърце, което тупти (и сега) за красотата и величието на жената” – споделя Майа Богданова, леко притеснена не от въпросите, с които я засипах за модния гуру, а от творческия безпорядък, в който ме посреща в дизайнерското си ателие в центъра на София на ул. “Борис I”. Разхвърляни модели, закачени на щендери, купищата красиви платове... Мода.. Повече...

Васил Беязов: По пътя на повика на мечтите ти    

Историята на Васил Беязов започва в деня, в който е погледнал мечтата си право в очите и я приел като неизбежна съдба. Питам се: кога за първи път епожелал да стигне отвъд познатия хоризонт и точно така висящ над вълните да се омайва от чувството на свобода. Струва ми се, че морският вятър го обвял още като студент във ВИАС, когато е записал начален курс по ветроходство. Ето че преди да минат и десет години, сега той е едва на 34 , а има вече зад гърба си хиляди морски мили, невероятни преживявания, спортни постижения, единствени за българския флаг и е опознал толкова различни острови и хор. Повече...

Кадрие Джесур: Ако нямаш огледало, погледни съседа си

Кадрие Джесур е родена 1968 г. в Момчилград. Завършва педагогика в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” и турска филология в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”. Известен преводач е на турска и българска литература , автор на много публикации и студии. Член е на литературния ПЕН клуб в Турция и на Съюза на турските преводачи.

В неин превод турските читатели се запознават с творчеството на Йордан Радичков, Николай Хайтов, Ивайло Петров, Деян Енев; с лирическото амплоа на поетите Христо Фотев, Любомир Левчев, Едвин Сугарев, Антон Баев, Петя Дубарова, Сашо Серафимов, Бойко Ламбовски  и мн.др. Повече...

Свобода Бъчварова: „Българинът не се е научил да страда духовно!"

Срещите със Свобода Бъчварова са истински празник за всеки, който се вълнува от творчеството като духовна сърцевина на поколенията. Името ѝ е еднакво познато и като писател-белетрист и в същото време е така дълбоко свързано с киното, че заедно с Павел Вежинов, Ивайло Петров изгражда представата за филмовите сценаристи, завоювали общо признание и международен авторитет и за българската кинематография. Романтично устроеният човек открива в заглавията от книги и филми, произведения, белязани от духа на епохата,  силно влечение към героиката и трагизма на историята ни, докосва се до моралното неспокойствие и идеалите на героите, до сложни човешки съдби. Повече...

Майа Богданова: Едно друго дефиле на кирилицата

Вече сме част от голямото европейското културно семейство. Къде са границите на това семейство? То не свършва до лелите на майка ви и баща ви и до децата на племениците ви... Границите му са се местели, наследството отдавна е поделено... Днес в него се говорят тридесет различни езика, без да броим тези на езиковите малцинства и етноси. Всички възможни религии са си дали среща тук. В семейството има само чужденци. И при все това то е единно и сплотено. В него цари мир.

Когато влезеш през вратата на Европа, придобиваш самочувствие, че си един малък, но културен поток. Имаш самоличност, език, история и култура. Повече...

Петя Петкова: Да пътуваш в превода

Преводът на една книга е като пътешествие. Тръгваш към онова другаде, въображаемо и съкровено, и очакваш да не те разочарова. За Петя Петкова трудът на преводача е и още повече: „Непрекъснато трябва да се развиваш и да учиш, да четеш много художествена литература, да обогатяваш речниковия си запас”. Повече.

Нели Иванова: Да мислиш с движения

Вече си почти на 40. Обичаш виното. Пушиш. Забавляваш се до късно с приятели. Трупаш килограми. Качваш холестерола. Все по-често се питаш как да издържиш на темпото на стреса. Сутрин се гледаш плахо в огледалото и забелязваш, че тялото ти малко се е поотпуснало. Наболява те гърбът, когато седиш дълго пред компютъра. Чувстваш се по-често уморена. Започваш да се плашиш за здравето си.

Тогава си казваш: „Трябва да предприема нещо.” Подлагаш се на балансирана диета. Опитваш различни системи от упражнения за поддържане на тялото: йога, каланетика, степ аеробика...

Започваш да четеш Луиз Хейс, Уолъс Уотълс и Джудит Пауьл, за да откриеш нови пътища за духовно усъвършенстване и зареждане с енергия. Създаваш си собствен свят, в който да можеш да поддържаш добра форма и на духа, и на тялото. За мен този свят е гимнастиката пилатес. Повече...

Атина Санториниу: Даровете на Атина

Не помня как точно стана, но когато срещнах Атина Санториниу в Горна Баня, на ул. “Дъга” 39, всичко ми се видя съвсем обикновено. Тя и Петър Няголов, който от десет години е нейн съпруг и духовен партньор, бяха създали тук преди две години, почти в края на гората “Гайа”. Сега разговаряхме за пътя на този център за духовно образование, за това как той привлича хората, отворени към себепознанието и за ключовете, които ни трябват за да отключим вътрешния си “аз”.

Докато си приказвахме сладко-сладко, се питах наум: “Къде е тук тайнството?” А след часове общуване, в което езиковата бариера въобще не бе пречка, разбрах, че Атина ни дарява с прозрение за това какви сме, с вяра, че всеки притежава дълбок потенциал и че светът може да бъде различен, ако го погледнем по друг начин. Повече..

д-р Радостина Нейкова: В приказката на виртуалното

Представи си, че си се родил  „съвсем самостоятелна малка мишка”, живееш в своя си житна дупка и знаеш, че по света има много хубави неща, които си струва да опиташ. От една такава представа се появява на бял свят книжката „Миличко мое тефтерче”, измислена и написана от Весела Фламбурари, а мишката Метличина е нарисувана от д-р Радостина Нейкова, автор на анимационни филми, художник и илюстратор на детски книги. Малкият герой няма нищо общо с Мики Маус – мишката на Уолт Дисни, тръгнала преди 80 години от Ню Йорк да обикаля света. Единствената прилика с Мики Маус е, че и мишката Метличина е виртуална мишка. Тя обаче си има съвсем друга история. Повече...

 Мюге Ипликчи: „Когато пиша, нe съм жена!” 

Тя е млада турска писателка, едва в началото на своите 40 години. Но зад гърба си има вече десет книги – сборници с разкази и три романа. Отличена е с първа награда на литературния конкурс за млади творци на името на Яшар Наби Найър и с трета награда от конкурса „Халдун Танер” за разказ.

Питам я дали се чувства добре като жена писател сред твърде мъжкия напоследък литературен свят. Отговорът й е лаконичен: „На моменти ми се налага да докажа, че мога да пиша като мъжете.” Очите й сa дръзки, а погледът й блести с особена будност. Гласът, цялостното й поведение говорят, че тя  знае какво иска, и по-важното – знае как да го постигне. Повече...

Владимир Ангелов: Страстта към балета беляза съдбата ми

Владимир Ангелов е български балетмайстор и хореограф, който живее и работи повече от десетилетие в САЩ. Носител е на награди и отличия за оригинална хореография на Американските национални танцови тържества, хореографска награда на Вашингтонския комитет на изкуството и хуманността, както и на отличие на министерството на културата в САЩ. От 2000 г. е гост професор в университета „Джордж Вашингтон“. Автор е на многобройни статии, очерци и критически студии за американския съвременен танц, публикуван освен в САЩ и в Австрия и Германия. Повече...

Елка Симова: Откровенията на една учителка

Срещата с Елка Симова, дългогодишна учителка по литература, се оказа изненадващо спонтанна и по-интересна от очакваното. Гостувах в дома й на улица „Парчевич”, съвсем близо до нейното 127-о училище „Иван Николаевич Денкоглу”, в самия център на София.  Бях се подготвила за интервю, но се получи накъсан, откровен  разговор за това какво се случва в българското училище днес и каква е ролята на учителя в него. Признат ли е той от децата, оценен ли е от обществото ни. Повече...